Дали всеки един човек изпитва онази сладка наслада и удовлетворение, когато прави нещо за някой свой близък, приятел, колега ... въобще нещо за някой ....  Било то и за непознат за него човек ... 




Дали всеки един изпитва нужда да вижда щастието на лицата на другите ... 



Вярно е ... всеки е щастлив, когато получава (и въпреки всичко не винаги е доволен от полученото, защото всеки е с различни очаквания ... ) ...



... Но дали пък не е по-удовлетворяващо и изпълнено с емоции, когато подготвяш нещо за някой ... самия ритуал ... това да не можеш да заспиш, защото постоянно мислиш как да го направиш ... в главата ти се въртят всякакви неща ... съответно сещаш се и за най-малките подробности, които този човек ти е казал, за да можеш да направиш нещо оригинално и красиво ... и това е, че не става въпрос за стойността на целия подарък, а как ще бъде поднесен ... 



Вярно е и че времето за подготовката и времето на поднасяне не са съотносими, но това неразбиращо, учудено и изпълнено с хубави емоции на получилия изненадата човек е несравнимо удоволствие и всичките тези безсънни нощи и трескавото очакване да видиш физиономията на своя приятел е уникална и неописуема ... 



Дали всеки един от нас притежава това усещане и желание да вижда усмихнати лица ... или всеки един иска само да получава ... и като получи съответно да си казва: "Ами щом иска да дава ... да дава ... какво толкова .... супер аванта .... " 



За много хора, ако направиш нещо за тях ... значи има някаква причина, за да го правиш ... съответно ако изненадата е без повод ... Защо не могат да разберат, че не винаги има причина .. скрит подтекст ... сякаш сме загубили вярата, че някой може да направи нещо за нас просто заради доброто си сърце и защото иска ...



Аз например правя всичко за свое удоволствие ... не търся облага ... просто искам да виждам повече усмихнати лица ... аз си мисля, че ако всеки прави това , което иска, а не това, което трябва, ще живеем в един малко по-спокоен свят и естествено изпълнен с повечко положителни емоции .. без притеснение, че някой ще ни го забие в гърба точно, когато не трябва ... 



P.S.: и ... ДА ... може да звучи наивно ... но аз вярвам в приятелите си ... въпреки, че постоянно ми го набиват в очите, че можеш да разчиташ единствено и изцяло на себе си ... и все пак ... продължавам ... защото приятелите са затова да се разбират и подкрепят ... и ако някой е сгрешил ... да му се даде възможността да се изправи и продължи ... 



И наистина, ако най-добрият ти приятел не може да разчита на теб, то кой ще може ...